101-ят ден: прецеденти и перспективи

Първите 100 дни на новото правителство показват няколко прецедента и няколко псевдопрецедента в българския политически живот, гледан от времето на неговото повторно начало, поставено преди около 20 години.

Първият прецедент е запазването на високото обществено доверие в правителството за толкова дълго време след изборите. НЦИОМ дават около 62% доверие в кабинета „Борисов“, което представлява дори увеличение спрямо периода непосредствено преди спечелването на изборите от ГЕРБ.

Остава отворен въпросът дали можем наистина да наречем тези 62% равнище именно на „доверието“. Фактът, че по този показател кабинетът „Борисов“ е сравняван с правителството на ОДС от 1997 г. само може да засили съмненията. А съмненията в термина „доверие“ идват оттам, че доверието е по-скоро рационална категория, изразяваща убеденост в способностите на управляващите да провеждат успешна политика в обществен интерес. Тази убеденост би се базирала на логически аргументи и на възможността за контрол от страна на обществото. През 1997-а убедеността със сигурност не беше от рационален тип, така че сравняването на обществените настроения днес с тези тогава трябва да е по-скоро предупреждение за новото правителство, отколкото комплимент.

В случая с българското общество, чиито институции за контрол над излъчената от него власт са в зародишен стадий, и чиято политическа култура е на примитивно равнище, по-скоро може да се говори за 62% „горещи надежди“, отколкото за „доверие“. Особено в провинциалните райони, където гражданите участват в обществения живот предимно посредством телевизора и gsm-а си, възможност за контрол над властта няма, следователно „доверие“ не е най-точната дума. Има сляпа, ирационална вяра в една сила, която е „извън нас“ и не подлежи на контрол повече отколкото тази, която беше на нейно място преди 4 месеца. Тази сляпа, ирационална вяра трудно може да мине за „доверие“.

Ирационалната структура на „доверието“ в новото правителство крие много рискове за самото него, ако то покаже прекалено голямо „доверие в доверието към себе си“. Няколко стъпки накриво могат да сринат тези 60-ина процента в пъти и то в рамките на седмица. Задавайки въпроса какви са тези стъпки, стигаме до един друг прецедент, вече по-приятен.

В контраст с ирационалното доверие към него, кабинетът „Борисов“ е ако не първият, то един от първите, към които обществото подхожда с конкретни очаквания за това какво трябва да свърши това правителство и какво поведение трябва да спазва. Приоритетите на българското общество за неговото развитие винаги са му били доста мъгляви, през цялата му бурна нова история. От 1990-а насам те минават от нереалистичното желание на обществото да бъде оставено на мира от тези политици да си живее живота както беше, през увеличаване на благосъстоянието (без ясна идея по какъв път може да стане това), през влизане ЕС (една чудновата за българите организация, която обаче дава надежди за увеличаване на благосъстоянието) и стигат до 2009 г., когато има значително по-ясна идея какво се очаква от правителството.

Не без помощта на докладите на ЕК от изминалите 4 години и благодарение на кампанията на самата ГЕРБ, приоритетите се свеждат до:

Постигане върховенство на закона (т.е. „съд за престъпниците“ и избягване на корумпиране и криминализация и на новото управление), запазване на икономическата стабилност (която едва не беше загубена с гръм и трясък в резултат на клептократичните навици на Доганово-Станишевото управление), „връщане на доверието на ЕС“ (по-скоро схващано в символен смисъл или като средство за постигане на горната задача). Конкретиката, като например строежа на инфраструктура, остава по-назад сред приоритетите. В никакъв случай не трябва да се изпуска от внимание, че все още нямаме конкретни управленски действия, и още по-малко резултати по повечето от тези приоритети. Именно от това следва убеждението, че 60-те процента изразяват надежди, а не доверие в още непоказани способности.

Приоритетите и тяхното определяне.

Пътят на Бойко Борисов в публичното пространство е история на шлифоването на неговия почти свръхестествен усет за това какво обществото иска да вижда като политическо поведение. Тенденцията обаче Борисов да задава дневния ред на медиите, забелязана от проф. Георги Лозанов, не може да има щастлив за правителството изход и трудно може да бъде прекратена от някого другиго освен от участниците в симбиозата „правителство-медии“.

Изчезването на медийната санкция над действията на властта, създаването на безкритична обстановка за управляващите, ще изкривят тяхната представа за обществените настроения и ще ги подтикнат към правенето на грешки (и това ще стане за пореден път). А в България има лица, които едновременно са политически противници на кабинета и са близки до собственици на медии. Медии, които направиха подозрително рязък завой в позициите си спрямо ГЕРБ, от деня на изборите нататък.

Стодневният меден месец мина и оттук нататък изискванията към правителството само ще се увеличават, а доверието е най-вероятно да започне да намалява, по-бързо или по-бавно. На кабинета ще е нужна далновидност, за да не вземе високите надежди за високи оценки и за да не се изкуши от медийния комфорт към бездействие и вкопчване във високия си рейтинг. За обществото остава след като стигна до разбирането, че ясните изисквания водят до по-контролируемо управление, да стигне и до разбирането, че с критичното си отношение помага на правителството да си върши работата, като така в крайна сметка помага и само на себе си.

Наръчник на диктатора

Наръчник на диктатора.
От Пол Колие
Оригинална статия: The Dictator’s Handbook
Забележки: Минимални отклонения от оригиналния текст

Защо демокрацията се проваля, дори когато изборните принципи съществуват. Мисловен експеримент хвърля светлина върху въпроса защо застаряващите диктатори остават толкова трудни за сваляне от власт.

Старите управници на Съветския Съюз бяха ужасени от това да се справят с избори с реална конкуренция. Тези от нас, които са изучавали политически системи предполагаха, че са прави: Изборите ще дадат власт на гражданите срещу арогантността на правителството. И с падането на Желязната завеса, изборите наистина се състояха навсякъде по света. Въпреки това демокарацията не личи да е изпълнила обещанието си. Изненадващо често, все същите стари управници си остават там, управляващи до голяма степен по същия начин. Нещо се е объркало, но какво?

За да отговоря на този въпрос, поставих се на мястото на някой стар диктатор — да речем, Египетския Хосни Мубарак — който сега трябва да задържи властта си в условията на „демокрация“. Какви варианти имам пред себе си? Колкото и трудно да е, трябва да призная пред себе си: моят народ не ме обича. Далеч от мисълта да са благодарни за чудесата, които съм посигнал, те може да стават все по-наясно, че под моето дълго управление нашата страна е стагнирала докато подобни на нашата страни са се трансформирали. Има дори няколко отчетливи гласа в тълпата, които обясняват защо за това положение съм виновен аз. Клатя глава, без да мога да повярвам как се е стигнало дотук, вземам златната си писалка и започвам да изброявам възможностите си. Решавам да бъда систематичен, като преценявам аргументите за и против във всеки един случай. — Пол Колиер

Балканските хора са „по-малко интелигентни“

Източник: rfi
Дата: 12 Май 2009 г.
Автор: Сара Елзас
Оригинална статия: Balkan people ‘less intelligent’

Хората от Югоизточна европа не са толкова интелигентни, колкото тези от Северна и не трябва да им се позволява да решават бъдещето на Европа, заяви водещ член на ЕП.

Могенс Камре, заместник председател на групата „Европа на нациите“ в Европейския парламент, чиято Народна Партия е част от управляващата коалиция в Дания, казва, че тъй като румънците и българите не са създали здрави общества, не би трябвало да имат право да решават въпроси, касаещи държави, които са „по-здрави и жизнени“.

„Като погледна правилата за гласуване, виждам, че страни като Румъния и България имат много повече гласове от Дания, Швеция и Финландия и си мисля — честно казано — че ние сме по-умни от тях“, каза той за rfi.

Европарламентът преследва корупцията в Румъния и България

Източник: EUobserver
Дата: 24 Април 2009 г.
Автор: Валентина Поп
Оригинална статия: Bulgaria criticised for cosmetic changes to judiciary

Членове на Европейския парламент помолиха европейската комисия в четвъртък (23 април) да подготви специални доклади до 15 юли по въпроса за управлението на европейски фондове в България и Румъния, в контекста на притеснения около правосъдните им стандарти и организираната престъпност.

Изразявайки „сериозна загриженост“ за финансовите интереси на данъкоплатците на ЕС, парламентът изиска „нулева търпимост“ в случаи на злоупотреби с европейски пари, измами и корупция.

Изискването беше формулирано като част от одобрението дадено на финансовите разчети на ЕК за 2007 г., в доклад одобрен с 431 срещу 46 гласа.

България и Румъния, които се присъединиха през 2007 г. все още са под близкото наблюдение на комисията чрез „механизъм за съдействие и проверка“, който наблюдава реформите в правосъдието и вътрешните работи.

България критикувана за козметични промени в съдебната система

Източник: EUobserver
Дата: 08 Април 2009 г.
Автор: Елица Вучева
Оригинална статия: Bulgaria criticised for cosmetic changes to judiciary

В бързането си да влезе в ЕС, България е направила само „козметични промени“, за да доведе страната до европейските стандарти, особено що се отнася до правосъдието, твърди в свой доклад от 7 април Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ).

„Целият процес на реформи в България беше насочен към въвеждането, имплементирането и консолидирането на европейските стандарти, което позволи на България да се присъедини към Европейския съюз от януари 2007 г.“, каза Сергей Холовати (Укр.), председател на мониторинговия комитет на ПАСЕ в неформална нота, качена на уебсайта на Асамблеята.

„За съжаление, моето основно впечатление е, че в бързината да се посрещнат сроковете за присъединяване, някои от реформите, особено реформата на правосъдната система, са били подложени на множество ‘козметични промени’, които само насочиха реформите в нежелана посока“, продължава той.

Нов Колониализъм

Източник: The Economist
Дата: 19 Март 2009 г.
Оригинална статия: A new colonialism
Подзаглавие: Българите искат европейска помощ за да управляват страната си

Влизането на България в Европейския съюз беше забавено от притеснения за корупция, организирана престъпност и бавна правосъдна реформа. Когато България и Румъния се присъединиха през 2007 г., Европейската Комисия получи „механизъм за съдействие и потвърждаване“, който й разрешава да следи реформите и да налага санкции. Тя съвестно удържа 200 млн. евро пари на Европейския Съюз на България през 2008 г. Правителството, водено от социалисти отговори сърдито, обвинявайки комисията в двойни стандарти и използване на системата за мониторинг като политически инструмент.

Изоставените деца на България (част 5 от 5)

Източник: BBC
Дата: Юни 2008 г.
Автор: Kate Blewett

Толкова много изоставени животи. Тук ли ще свъшат Тодор и момчетата, които са оцелели от Могилино?

Когато видях ужасното състояние на румънските „институции“ в началото на 90-те години, беше лесно да се обвинява режима на Чаушеску. Но България е модерна европейска нация, която е имала почти 20 години време да се отърси от наследството на комунизма. Европейският съюз направи приемането на Румъния условие за подобряването на нейните „институции“, но такова условие не беше поставено за членството на България, въпреки че едно на всеки 50 деца в България расте в „институция“. Повече от всяка друга страна в Европа.

Изоставените деца на България (част 4 от 5)

Източник: BBC
Дата: Юни 2008 г.
Автор: Kate Blewett

Идвам да видя Стоян, вече шест или седем път, за период от осем месеца. И когато го погледна виждам, че той… той умира, доколкото мога да видя. Гледам го и не ми изглежда някой да се опитва да му помогне. Мислите ли, че греша, като си мисля така?

През 13-те години, които Васка е прекарала в Могилино, здравословното й състояние се е влошило значително. Като младо момиче, тя би трябвало да пее и да танцува. Когато е пристигнала, е изглеждала като нормално малко момиче. След осем месеца, днес е последният й ден в дома за социални грижи в Могилино и директорът най-накрая се съгласи да говори с мен пред камера.

Изоставените деца на България (част 3 от 5)

Източник: BBC
Дата: Юни 2008 г.
Автор: Kate Blewett

Време е за обяд, отново. Кракът на Васка беше счупен през цялото това време. Сега е в саморъчно направена шина и се води „на легло“. Вече не използва количката.
– Какво е станало с крака й?
– Свързано е със заболяването й. Костите й са много чупливи.
– Не съм сигурна какво точно са направили с крака й.
Тревожа се за Васка, още повече сега, когато е прикована към леглото. Тези деца са най-уязвимите и най-застрашени да свършат в селското гробище. Те зависят за всичко от служителите, а вече съм видяла как те пасивно приемат животите на тези деца малко по малко да угасват.
…
– Един от палците му липсва. Какво е станало с палеца му?

– Бил е ампутиран.

– Какво правят сестрата и доктора специално за него, за да му помогнат?

– Мислите ли че е в реда на нещата, лекарите да не правят нищо, за да спасят другия му палец?
…

Изоставените деца на България (част 2 от 5)

Източник: BBC
Дата: Юни 2008 г.
Автор: Kate Blewett

Веднага мога да видя, че са били удряни. Тодор е на ръба, но се държи, вероятно защото е можел да се защити. Мария, моят преводач, не е с мен, затова не мога директно да говоря с насилника. Опитвам се да общувам без думи, но знам какво става.
…
Едно от момичетата, Стоянка, пере заедно с тях, така че отивам да я питам какво е станало.
– Защо децата плачеха в пералната стая?
– Осман ги би.
– Колко често става това?
– Много.
– Всеки път, когато перат ли се случва?
– Да.