See Europe – Да се погледнем отстрани!

Как изглежда България в западните медии?

Наръчник на диктатора

leave a comment »

Наръчник на диктатора.
От Пол Колие
Оригинална статия: The Dictator’s Handbook
Забележки: Минимални отклонения от оригиналния текст

Защо демокрацията се проваля, дори когато изборните принципи съществуват. Мисловен експеримент хвърля светлина върху въпроса защо застаряващите диктатори остават толкова трудни за сваляне от власт.

Старите управници на Съветския Съюз бяха ужасени от това да се справят с избори с реална конкуренция. Тези от нас, които са изучавали политически системи предполагаха, че са прави: Изборите ще дадат власт на гражданите срещу арогантността на правителството. И с падането на Желязната завеса, изборите наистина се състояха навсякъде по света. Въпреки това демокарацията не личи да е изпълнила обещанието си. Изненадващо често, все същите стари управници си остават там, управляващи до голяма степен по същия начин. Нещо се е объркало, но какво?

За да отговоря на този въпрос, поставих се на мястото на някой стар диктатор – да речем, Египетския Хосни Мубарак – който сега трябва да задържи властта си в условията на „демокрация“. Какви варианти имам пред себе си? Колкото и трудно да е, трябва да призная пред себе си: моят народ не ме обича. Далеч от мисълта да са благодарни за чудесата, които съм посигнал, те може да стават все по-наясно, че под моето дълго управление нашата страна е стагнирала докато подобни на нашата страни са се трансформирали. Има дори няколко отчетливи гласа в тълпата, които обясняват защо за това положение съм виновен аз. Клатя глава, без да мога да повярвам как се е стигнало дотук, вземам златната си писалка и започвам да изброявам възможностите си. Решавам да бъда систематичен, като преценявам аргументите за и против във всеки един случай. – Пол Колиер

Възможност 1: Да обърна нова страница и да възприема добро управление

За: Това е вероятно и което искат повечето хора. Може да започна да се чувствам по-добре, и може дори да оставя наследство, с което децата ми да се гордеят.

Против: Нямам много представа как да го направя. Уменията, които съм развил през годините са доста различни – основно, да задържам властта чрез заблуждаване на огромни групи хора. Господи, може би дори ще трябва да чета тези проклети доклади на международни организации. И дори ако разбера всичко, което трябва да се промени, администрацията ми няма да може да приложи реформите. В крайна сметка, в продължение на години съм правил всичко, за да съм сигурен, че всеки който има изключителни качества, или дори само е честен, е бил отстраняван; честните хора не се контролират лесно.

Още по-лошо, реформите може да се окажат опасни. На моите приятели, паразитиращите психопати, с които съм се обградил, може да им дойде в повече: Може да решат да ме сменят с преврат. Вероятно ще го представят на външния свят като „реформа“!

Но да си представим, че го направя. Да си представим, че наистина представя добро управление. Ще бъда ли преизбран? Започвам да си мисля за всички тези лидери на богатите страни, които са се срещали с мен през годините, често поучавайки ме за нуждата от добро управление. Имам доста трудна задача: самите те изглежда си печелят собствените избори само в около 45 процента от случаите.

Така че, дори и да го отиграя, пак остава доста вероятно да падна от власт. Най-добре да мамя. Но как?

Възможност 2: Да излъжа избирателите

За: Контролирам повечето медии, така че е сравнително лесно. Още повече, моите граждани нямат нито кой знае какво образование, нито добра база за сравнение, за да оценят колко зле са нещата всъщност. Така че, мога спокойно да им обяснявам какъв късмет имат да ме имат за свой премиер.

Против: Правил съм това нещо с години, така че хората доста се съмняват във всичко, което казвам. Погледнато балансирано, залъгването си струва да се направи, просто не мога да разчитам само на него, за да постигна победа.

Възможност 3: Да хвърля вината върху някое малцинство

За: Това работи! Мога да обвиня или непопулярни малцинства вътре в моята страна или чуждестранни правителства за всичките си проблеми. Политиката на омразата има дълга и, от електорална гледна точка, много успешна история. В Кот Д’Ивоар бяха имигрантите Буркинабе, в Зимбабве белите, в Демократичната република на Конго, групата Тутси. Ако всичко друго пропадне, винаги мога да обвиня Израел, Америка, Европейския Съюз. Мога също да обещая фаворизиране на моята собствена група.

Потив: Някои от най-добрите ми приятели са от етническите малцинства. Всъщност, те са ме спонсорирали с години в замяна на мои услуги. Предпочитам да върша бизнес с етническите малцинства, защото, колкото и да забогатяват, не могат да ме заплашат политически. Основните етнически групи са тези, които трябва да държа далеч от бизнеса. Ако наплаша прекалено малцинствата, ще вземат да си изнесат капиталите. Така че, въпреки, че нарочването на малцинствата за виновни работи, от един момент нататък излиза доста скъпо.

Възможност 4: Да купя гласовете, за да спечеля

За: Купуването на гласове е едно от основните ми преимущества пред опозицията – Аз имам повече пари.

Против: Мога ли да вярвам на хората, че ще спазят сделката? Ако им платя, дали наистина ще гласуват за мен? В крайна сметка, има и доста безскрупулни хора там.

Честно казано, не съм напълно сигурен. Поравям се в мрежата и попадам на изследване от някой на име Педро Виченте от университета в Оксфорд. Виченте е провел рандомизиран, контролиран експеримент за електорално подкупване в Сао Томе и Принчипе. В някои райони, купуването е било възпрепятствано от външно порицание, докато в други не е било. Систематично, там където подкупването не е било въспирано, кандидатът, предлагащ подкупи е получавал повече гласове. Значи купуването работи!

Всъщност, за купуване има два начина: на дребно и на едро. Купуването на дребно е скъпо и трудно, но може и да излезе изгодно. Предимството му е, че мога да го насоча към групи гласоподаватели, които са критически важни за успеха ми.

Защо купуването не се обръща срещу мен? Ако Британската лейбъристка партия я хванат да предлага пари на отделни гласоподаватели в замяна на поддръжката им, електоралните щети ще са огромни. Но в много общества на изборите се гледа по различен начин. Политиците не изпълняват нищо от програмата си по време на управлението, така че хората очакват, че в един малък период, когато упражняват някаква власт, политиците трябва да им пуснат нещо в замяна. Парите в джоба са по-добри от обещания. Но дори ако политиците могат да предложат подкупи без да провокират критика, как могат да подсигурят да се изпълни сделката? Все пак, гласуването е тайно. Какво ще спре гласоподавателите да вземат пари и после да гласуват за опозицията?

В Кения, опозицията разбрала, че ако казва на хората да не вземат подкупи, ще загуби гласове и затова дори не се опитала да води кампания срещу купуването на гласове. Вместо това, предлагала хората да вземат подкупите от правителството но да гласуват за опозицията.

Защо това не е много ефективна контрамярка? Има две основни причини. Едната, парадоксално е моралът: често, обикновените честни хора се чувстват гузно ако вземат пари от някого, но после изменят. Другата причина е страх от разкриване: колко таен всъщност е вотът? В Зимбабве, момчетата от улицата, работещи за президента Робърт Мугабе пуснали слуха, че управляващите ще разберат как е гласувано и в преобладаващите условия на антиуправление, това предупреждение няма как да се третира като безпочвена заплаха.

Но колко струва да се подкупи обикновения гласоподавател? Колко гласа трябва да купя и колко мога да си позволя? Има ли по-евтин начин да се купуват гласове? Наистина има: купуването на едро. Купуването на едро работи като се плаща за гласове, подадени ан блок, а не индивидуално. Гласуването на големи групи е много често срещано в мизерстващи, традиционни, селски общества, където думата на местния големец не подлежи много-много на оспорване. Когато се броят гласовете, често се случва цели села да гласуват 100% за един кандидат. Ако големецът преценява как ще гласуват отделните хора, очевидно е по-евтино да се купи директно неговата поддръжка.

Като цяло, купуването на гласове е моята стратегия. Единственият проблем е дали имам достатъчно пари, за да спечеля само с нея.

Възможност 5: Да се наплаши електората

За: Повечето политици се опитват да се харесат на гласоподавателите, но една радикално различна техника е гласоподавателите да бъдат наплашени. Повечето хора не са особено смели. Когато се срещнат с бандити, заплашващи ги с директно насилие срещу личността им, ще се кротнат вместо да се изправят и да се борят.

Едно голямо предимство на заплашването е, че дори да не мога да видя как гласуват хората, мога да наблюдавам дали гласуват. Като знам какви са настроенията на отделни хора, мога да разбера отлично кой смята да гласува за моя опонент. Така мога да ги заплашвам, че ако отидат да гласуват, ще пострадат.

Против: В политката, започне ли веднъж насилието, трудно е да се спре. Другата страна може да се окаже неприятна. Все пак, те имат численото преимущество. Ако го нямаха, нямаше защо да се притеснявам, че ще загубя изборите. Не искам да рискувам да загубя състезанието насилствено. Няколко картини започват да мержелеят пред очите ми: огромната сила на масовите улични протести, които забърсаха шаха от Иран, после „Бейби Док“ в Хаити, после Николае Чаушеску в Румъния и накрая Сухарто в Индонезия. Живеем в години дето дори не можеш да се довериш на собствените си войници дали ще стрелят.

Възможност 6: Да огранича опозицията, като възпрепятствам най-силните кандидати

За: Това е особено примамливо, не само защото увеличавам шансовете си за победа, но и удрям директно хората, които най-много мразя: моите политически опоненти. Трябва да намеря някаква причина да ги изключа, но това не е особено трудно. Мога да ги обвиня в корупция – все пак, доста е вероятно да е вярно. Едно прекрасно допълнително преимущество е, че понеже подпомагащите ме държави винаги ме призовават да се захвана по-сериозно с корупцията, трудно ще могат да възразят. Ако корупцията е прекалено чувствителен проблем, за да го засягам, мога винаги да пробвам с гражданството. Лесно ще бъде да измъкна някакви предци, които да възпрепятстват опонентите ми да се кандидатират в изборите.

Против: Освен ако не стигна до край, както Сани Абача от Нигерия и се подсигуря да съм единствения кандидат за изборите, гласоподавателите неизбежно ще намерят някаква алтернатива на моята светла личност, колкото и лоша да е алтернативата. Може дори да бъдат достатъчно глупави, за да гласуват за нея.

Притеснен се чудя дали няма някаква стратегия, която съм пренебрегнал. И тогава изпускам дълга, дълбока въздишка на облекчение.

Възможност 7: Последно, но не и по важност, да фалшифицирам директно резултатите

За: Най-накрая, намерих стратегия, която звучи надеждно. С тази буквално не мога да загубя. Резултатът може и да изглежда като: управляващ: 1; опозиция: 10 000 000. Но заглавията ще бъдат: „Управляващите печелят на косъм“. Има също предимството да подсилва другите стратегии. След като веднъж хората получат усещането, че аз ще спечеля така или иначе и че техните истински гласове няма да бъдат преброени, те ще имат още по-малко мотивация да избегнат подкупите или да поемат риска да се присъединят към опозицията. Още по-хубаво е, че мога да задържа тази стратегия в резерв, докато видя че губя на изборния ден.

Против: Международната общественост няма да го одобри. Може и наблюдатели да ми изпратят. Само ще трябва да запомня да не се изхвърлям: да не става 99%. Не трябва да изглежда като Съветски избори.

В повечето избори, провеждани сред най-бедният милиард от населението на света, въпреки факта, че гласоподавателите обикновено имат много причини да са недоволни, управляващите „печелят“ приятните 74% процента от гласовете. В условия с наистина слаби задръжки, стига се и до още по-приятните 88%. По един или друг начин, управляващите в тези общества се оказват много добри в това да печелят избори.

Ненавистта, демонстрирана от Съветските власти към всякаква форма на конкурентни избори ни е въвела в заблуждението, че да се постигнат конкурентни избори е достатъчно условие за да победи демокрацията. Реалността е, че да се фалшифицират изборите не е трудна задача: вече единствено наистина параноичните диктатори ги избягват тотално.

Advertisements

Written by seeurope

14 юни, 2009 at 19:21

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: