See Europe – Да се погледнем отстрани!

Как изглежда България в западните медии?

Archive for ноември 2009

101-ят ден: прецеденти и перспективи

leave a comment »

Първите 100 дни на новото правителство показват няколко прецедента и няколко псевдопрецедента в българския политически живот, гледан от времето на неговото повторно начало, поставено преди около 20 години.

Първият прецедент е запазването на високото обществено доверие в правителството за толкова дълго време след изборите. НЦИОМ дават около 62% доверие в кабинета „Борисов“, което представлява дори увеличение спрямо периода непосредствено преди спечелването на изборите от ГЕРБ.

Остава отворен въпросът дали можем наистина да наречем тези 62% равнище именно на „доверието“. Фактът, че по този показател кабинетът „Борисов“ е сравняван с правителството на ОДС от 1997 г. само може да засили съмненията. А съмненията в термина „доверие“ идват оттам, че доверието е по-скоро рационална категория, изразяваща убеденост в способностите на управляващите да провеждат успешна политика в обществен интерес. Тази убеденост би се базирала на логически аргументи и на възможността за контрол от страна на обществото. През 1997-а убедеността със сигурност не беше от рационален тип, така че сравняването на обществените настроения днес с тези тогава трябва да е по-скоро предупреждение за новото правителство, отколкото комплимент.

В случая с българското общество, чиито институции за контрол над излъчената от него власт са в зародишен стадий, и чиято политическа култура е на примитивно равнище, по-скоро може да се говори за 62% „горещи надежди“, отколкото за „доверие“. Особено в провинциалните райони, където гражданите участват в обществения живот предимно посредством телевизора и gsm-а си, възможност за контрол над властта няма, следователно „доверие“ не е най-точната дума. Има сляпа, ирационална вяра в една сила, която е „извън нас“ и не подлежи на контрол повече отколкото тази, която беше на нейно място преди 4 месеца. Тази сляпа, ирационална вяра трудно може да мине за „доверие“.

Ирационалната структура на „доверието“ в новото правителство крие много рискове за самото него, ако то покаже прекалено голямо „доверие в доверието към себе си“. Няколко стъпки накриво могат да сринат тези 60-ина процента в пъти и то в рамките на седмица. Задавайки въпроса какви са тези стъпки, стигаме до един друг прецедент, вече по-приятен.

В контраст с ирационалното доверие към него, кабинетът „Борисов“ е ако не първият, то един от първите, към които обществото подхожда с конкретни очаквания за това какво трябва да свърши това правителство и какво поведение трябва да спазва. Приоритетите на българското общество за неговото развитие винаги са му били доста мъгляви, през цялата му бурна нова история. От 1990-а насам те минават от нереалистичното желание на обществото да бъде оставено на мира от тези политици да си живее живота както беше, през увеличаване на благосъстоянието (без ясна идея по какъв път може да стане това), през влизане ЕС (една чудновата за българите организация, която обаче дава надежди за увеличаване на благосъстоянието) и стигат до 2009 г., когато има значително по-ясна идея какво се очаква от правителството.

Не без помощта на докладите на ЕК от изминалите 4 години и благодарение на кампанията на самата ГЕРБ, приоритетите се свеждат до:

Постигане върховенство на закона (т.е. „съд за престъпниците“ и избягване на корумпиране и криминализация и на новото управление), запазване на икономическата стабилност (която едва не беше загубена с гръм и трясък в резултат на клептократичните навици на Доганово-Станишевото управление), „връщане на доверието на ЕС“ (по-скоро схващано в символен смисъл или като средство за постигане на горната задача). Конкретиката, като например строежа на инфраструктура, остава по-назад сред приоритетите. В никакъв случай не трябва да се изпуска от внимание, че все още нямаме конкретни управленски действия, и още по-малко резултати по повечето от тези приоритети. Именно от това следва убеждението, че 60-те процента изразяват надежди, а не доверие в още непоказани способности.

Приоритетите и тяхното определяне.

Пътят на Бойко Борисов в публичното пространство е история на шлифоването на неговия почти свръхестествен усет за това какво обществото иска да вижда като политическо поведение. Тенденцията обаче Борисов да задава дневния ред на медиите, забелязана от проф. Георги Лозанов, не може да има щастлив за правителството изход и трудно може да бъде прекратена от някого другиго освен от участниците в симбиозата „правителство-медии“.

Изчезването на медийната санкция над действията на властта, създаването на безкритична обстановка за управляващите, ще изкривят тяхната представа за обществените настроения и ще ги подтикнат към правенето на грешки (и това ще стане за пореден път). А в България има лица, които едновременно са политически противници на кабинета и са близки до собственици на медии. Медии, които направиха подозрително рязък завой в позициите си спрямо ГЕРБ, от деня на изборите нататък.

Стодневният меден месец мина и оттук нататък изискванията към правителството само ще се увеличават, а доверието е най-вероятно да започне да намалява, по-бързо или по-бавно. На кабинета ще е нужна далновидност, за да не вземе високите надежди за високи оценки и за да не се изкуши от медийния комфорт към бездействие и вкопчване във високия си рейтинг. За обществото остава след като стигна до разбирането, че ясните изисквания водят до по-контролируемо управление, да стигне и до разбирането, че с критичното си отношение помага на правителството да си върши работата, като така в крайна сметка помага и само на себе си.

Written by Георги Антонов

4 ноември, 2009 at 13:25