See Europe – Да се погледнем отстрани!

Как изглежда България в западните медии?

Archive for the ‘Могилино’ Category

Изоставените деца на България (част 5 от 5)

leave a comment »

Източник: BBC
Дата: Юни 2008 г.
Автор: Kate Blewett

Толкова много изоставени животи. Тук ли ще свъшат Тодор и момчетата, които са оцелели от Могилино?

Когато видях ужасното състояние на румънските „институции“ в началото на 90-те години, беше лесно да се обвинява режима на Чаушеску. Но България е модерна европейска нация, която е имала почти 20 години време да се отърси от наследството на комунизма. Европейският съюз направи приемането на Румъния условие за подобряването на нейните „институции“, но такова условие не беше поставено за членството на България, въпреки че едно на всеки 50 деца в България расте в „институция“. Повече от всяка друга страна в Европа.

Четете нататък

Advertisements

Written by Георги Антонов

1 април, 2009 at 19:45

Публикувано в Могилино

Tagged with

Изоставените деца на България (част 4 от 5)

leave a comment »

Източник: BBC
Дата: Юни 2008 г.
Автор: Kate Blewett

Идвам да видя Стоян, вече шест или седем път, за период от осем месеца. И когато го погледна виждам, че той… той умира, доколкото мога да видя. Гледам го и не ми изглежда някой да се опитва да му помогне. Мислите ли, че греша, като си мисля така?

През 13-те години, които Васка е прекарала в Могилино, здравословното й състояние се е влошило значително. Като младо момиче, тя би трябвало да пее и да танцува. Когато е пристигнала, е изглеждала като нормално малко момиче. След осем месеца, днес е последният й ден в дома за социални грижи в Могилино и директорът най-накрая се съгласи да говори с мен пред камера.

Четете нататък

Written by Георги Антонов

1 април, 2009 at 19:25

Публикувано в Могилино

Tagged with

Изоставените деца на България (част 3 от 5)

leave a comment »

Източник: BBC
Дата: Юни 2008 г.
Автор: Kate Blewett

Време е за обяд, отново. Кракът на Васка беше счупен през цялото това време. Сега е в саморъчно направена шина и се води „на легло“. Вече не използва количката.
– Какво е станало с крака й?
– Свързано е със заболяването й. Костите й са много чупливи.
– Не съм сигурна какво точно са направили с крака й.
Тревожа се за Васка, още повече сега, когато е прикована към леглото. Тези деца са най-уязвимите и най-застрашени да свършат в селското гробище. Те зависят за всичко от служителите, а вече съм видяла как те пасивно приемат животите на тези деца малко по малко да угасват.

– Един от палците му липсва. Какво е станало с палеца му?

– Бил е ампутиран.

– Какво правят сестрата и доктора специално за него, за да му помогнат?

– Мислите ли че е в реда на нещата, лекарите да не правят нищо, за да спасят другия му палец?

Written by Георги Антонов

22 февруари, 2009 at 14:32

Публикувано в Могилино

Tagged with

Изоставените деца на България (част 2 от 5)

leave a comment »

Източник: BBC
Дата: Юни 2008 г.
Автор: Kate Blewett

Веднага мога да видя, че са били удряни. Тодор е на ръба, но се държи, вероятно защото е можел да се защити. Мария, моят преводач, не е с мен, затова не мога директно да говоря с насилника. Опитвам се да общувам без думи, но знам какво става.

Едно от момичетата, Стоянка, пере заедно с тях, така че отивам да я питам какво е станало.
– Защо децата плачеха в пералната стая?
– Осман ги би.
– Колко често става това?
– Много.
– Всеки път, когато перат ли се случва?
– Да.
Четете нататък

Written by Георги Антонов

22 февруари, 2009 at 14:17

Публикувано в Могилино

Tagged with

Забравените деца на България (част 1 от 5)

leave a comment »

Източник: BBC
Дата: Юни 2008 г.
Автор: Kate Blewett
Забележки: Докато не изгледах този филм, никога не бях подозирал, че в България може да функционират лагери на смъртта от нацистки тип.


Васка е заведена при сестрата, която слага крем на подутия й крак. Но въпреки виковете й, изглежда никой не е забелязал, това което изглежда като счупване на десния й крак.

Намирам за много обезпокоително това, че до неотдавна Васка можеше да ходи, да се движи наоколо. Ужасно е, че тя е в това състояние, в което е сега.

Диди, която все още се мъчи да се присподоби, насочва вниманието си към Тодор.

Тодор се забавлява в коридора, с ъгъла на найлоново пакетче. Той вероятно е най-силното момче тук, но често е упояван, тъй като, както казват сестрите, губи контрол над себе си. Ако това е вярно, не съм изненадана. Да бъдеш затворен през последните 13 години от живота си в Могилино, единствено поради глухотата си – едва ли е учудващо, че получава безумни пристъпи. Диди постъпва умно, че се сближава с него. Той може да й бъде защитник.

Диди говори за вярата си, че майка й ще дойде да я вземе, но Милан е слушал служителките и знае истината.

Отново е време за пране. И този път, реших да проследя децата и служителя до спалните.

Written by Георги Антонов

20 февруари, 2009 at 19:57

Публикувано в Могилино

Tagged with